Днес опасното състояние на околната среда често е в новините. Много истории описват как Земята е увредена от човешките същества, и обсъждат начини за предотвратяване на това.
Тези опасения не са нови. Преди хилядолетия хората в Древна Гърция и Рим вече са знаели, че хората увреждат естествения свят. Литературата от тези древни времена съдържа много препратки към околната среда и вредите, които тя понася.
Много от тези прозрения звучат актуално и днес. Замърсяването на почвата, която обработваме, въздуха, който дишаме, и водата, която пием, има ясни последици. Така че нека проучим какво могат да ни научат древните гърци и римляни за природата и нашето място в света.
Древният римски писател Плиний Стари, живял през I век, е бил загрижен за начина, по който хората злоупотребяват със Земята. В своя труд, озаглавен „Естествена история“, той пише: “Опетняваме реките и стихиите на природата, а самия въздух, който е основна опора на живота, превръщаме в среда за унищожаване на живота”.
Той мислел за планетата като нещо, което човечеството трябва да защити, а не да му вреди, защото дължим съществуването си на майката Земя: “Мое приятно задължение е преди всичко да защитавам каузата на Земята и да я подкрепям като родител на всички неща”.
Две хилядолетия по-късно думите на Плиний изглеждат пряко свързани с нас.
В съвременния свят опасенията за здравето на околната среда се превърнаха в една от най-горещите политически теми. Например проучване миналата година сред почти 20 000 млади хора в Австралия показва, че 44% смятат, че околната среда е най-важният проблем на нашето време.
Римските писатели отбелязват, че техните войници в крайна сметка са отровили водата и въздуха около лагерите си. Военният писател Флавий Вегеций Ренат, който е живял около IV и V век, отбелязва: “Ако многобройна армия продължи дълго на едно място през лятото или през есента, водите се покваряват, а въздухът се заразява, откъдето произлизат злокачествени и фатални болести, които нищо друго освен честата смяна на лагерите не може да предотврати”.
Римските писатели също имали много да кажат за замърсяването на река Тибър, която минава през Рим.
Биографът Светоний, който е роден около 70 г. от н.е., ни казва, че реката е била „пълна с боклук и стеснена от стърчащи сгради“, преди император Август (63 г. пр.н. е. – 14 г. от н.е.) да предприеме действия да я почисти.
Лошите политики замърсили водите на реката. Например император Нерон (37 – 68 г.) изхвърлил огромни количества гнило зърно в реката.
Римският поет Ювенал нарича Тибър „бликаща канализация“. А лекарят Гален (129 – 216 г.) каза, че Тибър е толкова замърсена, че рибата, уловена там, не е безопасна за ядене.
Мерки за опазване на околната среда
Гърците и римляните въвели различни мерки за предотвратяване или намаляване на вредите за околната среда. През 420 г. пр.н.е. например атиняните въвеждат закон за защита на река Илисос: “Забранено е да се киснат кожите [на животните] в Илисос над светилището на Херакъл и да се щавят. Забранява се изхвърлянето на остатъците от прането в реката”.
Съвременните изследователи смятат, че тази мярка може да е помогнала на Илисос да остане чиста. Това е така, защото автори, пишещи през четвърти век пр.н.е. (след въвеждането на закона) описват Илисос като чиста и красива река.
Други мерки за намаляване на замърсяването включват забрана на публичната дефекация и уриниране. Забраните за пране на дрехи или хвърляне на боклук в реките също били често срещани. Но е малко вероятно обществеността да се е придържала към тези ограничения през цялото време.
Някои владетели също се опитали да извършват обществени работи като изграждане на канализация и акведукти, за да почистят замърсяването. Например император Нерва, който управлявал през 96 – 98 г., предприел поредица от строителни проекти, за да направи Рим по-чист и по-здрав. Секст Юлий Фронтин (35 – 103 г.), управител на акведуктите в Рим, ни казва, че благодарение на Нерва “видът на града е чист и променен; въздухът е по-чист; и причините за неблагоприятната атмосфера, която даде на въздуха на града толкова лошо име в предишни времена, сега са отстранени”.
Унищожаването на околната среда вреди на нашето здраве
Някъде в края на първи или началото на втори век римският аристократ и юрист Плиний Млади (61/62 – 112 г.) написал писмо до император Траян, управлявал 98 – 117 г. Той се оплакал от проблем с общественото здраве в град Амастрис, в съвременна Турция: “Сред основните характеристики на Амастрис, господарю, е дълга улица с голяма красота. По цялата дължина обаче тече нещо, което се нарича поток, но всъщност е мръсна канализация, отвратителна рана в очите, която издава отвратителна воня. За здравето и външния вид на града ще бъде от полза, ако бъде покрит и с ваше разрешение това ще бъде направено”.
Императорът отговорил, че е щастлив това да бъде направено: “Има всички основания, скъпи ми Плиний, да покрием водата, която според вас тече през град Амастрис, ако е опасна за здравето, докато остава непокрита”.
Тази история показва, че древните са били наясно, че здравето на земята, въздуха и водата е преплетено с човешкото здраве. Така че, когато околната среда е в нездравословно състояние, това също е вредно за нашето здраве и благополучие.
Съвременният свят може да се поучи от древността
Посланието на древните гърци и римляни е толкова вярно днес за нас, колкото и за тях. Докато човечеството се бори с множество екологични кризи, струва си да се замислим върху това вековно знание.
Изводът е, че поддържането на планетата в здраво състояние е добро не само за околната среда, но и за нас самите.
В модерен свят, в който истории за замърсяване и свързаните с него екологични проблеми често се появяват в новините, това послание на древните си струва да се помни.
Източник: The Conversation
